Европейско проучване показва нуждата от по-добри грижи за хората с депресия -
Необходими са по-добри грижи за пациентите с меланхолия в Централна и Източна Европа, те би трябвало да бъдат сложени в центъра на публичното внимание в района.
Зад този извод се сплотиха представители на държавните управления, заинтригувани страни в областта на опазването на здравето и пациентски организации по време на форума Globsec 2022г., който се организира в Братислава, Словакия.
По време на събитието бяха представени отчети с разбор, извършен въз основата на карта с индикатори за депресията („ Барометър на депресията “) за 10 страни от Централна и Източна Европа и балтийския район.
Докладите от тези страни съдържат рекомендации за серия от дейности, ориентирани към възстановяване на контрола на депресията и грижите за пациентите. Представители на пациентските организации, участващи в правенето на „ Барометъра на депресията “, показаха пред виновните лица, формулиращи политики, Пациентски меморандум. С него те молят за по-активно присъединяване на пациентите и по-добро качество на грижите за депресията.
„ Тихата пандемия “
Депресията е най-разпространеното психологично заболяване през днешния ден. По данни на Световната здравна организация (СЗО) от меланхолия страдат повече от 40 млн. души в Европейския съюз, което е 4,3% от всички европейци. Предвид психическите резултати от COVID-19 световната тревога и меланхолия са се нараснала със забележителните 25% през първата година на пандемията. Вероятно, в този момент това число е още по-високо. Същевременно в подтекста на пандемията от COVID-19 казусът с депресията стана по-актуален от всеки път. Затова лекарите и учените по света го нарекоха „ тихата пандемия “.
В Централна и Източна Европа и балтийските страни повече от 2,4 млн. души страдат от меланхолия. Въпреки, че този брой е висок, депресията постоянно остава скрита, защото за огромна част от популацията проблемите, свързани с психологичното здраве, са обект на стигма. Обобщените данни сочат, че множеството случаи на меланхолия остават без лекуване.
Изследването „ Барометър на депресията “ демонстрира, че е належащо да се влага в грижи.
Десет екипа от специалисти и учени от Централна и Източна Европа и балтийските страни проучиха положението на грижите за депресията в своите страни и показаха главните резултати от своето проучване, систематизирани в обособени отчети „ Барометри на депресията “ за съответните страни, на форума на Globsec 2022 в Братислава.
Методологията на барометъра е създадена от The Health Policy Partnership, организация за проучване на политиките в опазването на здравето, в партньорство с GAMIAN (Глобален алианс на мрежите за поддръжка на хората с психологични заболявания), EUFAMI (Европейска федерация на асоциациите на фамилиите на хора с психологични заболявания) и Европейската психиатрична асоциация.
„ Депресията визира 3,8% от международното население, в това число 5% от възрастните и още по-висок % от хората на възраст над 60 години. Точно както се опитваме да се оправим с пандемията от COVID-19, би трябвало да съсредоточим напъните си да се борим с този възходящ проблем, който визира цялото общество. Време е да действаме “, съобщи Йозеф Шувада, член на изпълнителния съвет на СЗО.
Докладите “Барометър на депресията ” за 10-те страни са част от една по-широкомащабна серия от самостоятелни измерители за оценка на основните национални здравни политики и услуги, обезпечавани за хората с меланхолия в Белгия, Франция, Италия и Румъния.
„ Въпреки очевидната нужда от възстановяване на грижите за психологичното здраве, множеството страни от ЦИЕ и балтийския район изостават в сферата и влагат по-малко средства в съпоставяне от междинното за Европейски Съюз . Професионалният потенциал, както и основаните в общността грижи за хората с максимален риск от меланхолия, също би трябвало да се подобрят ” , съобщи Анна Михалкова, районен координатор на плана „ Барометър на депресията “ в Seesame, обобщавайки главните резултати от проучването.
Интегрираните грижи съставляват здравна система, в която пациентът е в центъра и се поддържат хората с меланхолия през целия им живот. Това е от значително значение за обезпечаване на съответна поддръжка и лекуване. Интегрирането на услугите за психологично здраве и обществено подкрепяне могат да усилят възможностите за сполучливо лекуване на лицата, които са наранени от меланхолия, както и да понижат тежестта на болестта.
Представителите на пациентските организации показаха единодушие със заключенията и ги потвърдиха в общ за района Пациентски меморандум. „ Настояваме провежданите политики по страните, да подобрят интегрираните системи, които се отнасят за грижата за пациентите, както и да се вкара събиране и потребление на данни и ангажиране на пациентите с включване на технологии в грижите. “, съобщи Богдан Добник, шеф на пациентската организация OZARA (Словения).
„ Пациентите с меланхолия и техните фамилии заслужават същия стратегически проект както пациентите с онкологични болести “ , добави Анджей Врсански, шеф на Лигата за психологично здраве, най-голямата представителна организация на потребителите и доставчиците на здравни грижи в областта на психологичното здраве в Словакия.
Политиците поемат ангажимент да слагат депресията в центъра на своето внимание
След десетилетия на незадоволително финансиране на системите за здравни грижи за психологичните болести и продължителни полемики, по отношение на провеждането на промени в тази област, представителите на държавните управления на страните от района са подготвени да слагат депресията на дневен ред.
„ Тъй като тази година Словакия поема председателството на Вишеградската четворка, ние желаеме да създадем грижите за психологичното здраве собствен приоритет и да насърчим към съдействие и рационализиране на здравните системи в целия район и даже оттатък него, “ съобщи Роберт Бабел’а, държавен секретар при Министерството на здравеопазването на Словашката република.
Резултатите от проучването „ Барометър на депресията “, извършено в Чешката република, Словакия, Унгария, Хърватия, Словения, Сърбия, България, Литва, Латвия и Естония, могат да бъдат.
Зад този извод се сплотиха представители на държавните управления, заинтригувани страни в областта на опазването на здравето и пациентски организации по време на форума Globsec 2022г., който се организира в Братислава, Словакия.
По време на събитието бяха представени отчети с разбор, извършен въз основата на карта с индикатори за депресията („ Барометър на депресията “) за 10 страни от Централна и Източна Европа и балтийския район.
Докладите от тези страни съдържат рекомендации за серия от дейности, ориентирани към възстановяване на контрола на депресията и грижите за пациентите. Представители на пациентските организации, участващи в правенето на „ Барометъра на депресията “, показаха пред виновните лица, формулиращи политики, Пациентски меморандум. С него те молят за по-активно присъединяване на пациентите и по-добро качество на грижите за депресията.
„ Тихата пандемия “
Депресията е най-разпространеното психологично заболяване през днешния ден. По данни на Световната здравна организация (СЗО) от меланхолия страдат повече от 40 млн. души в Европейския съюз, което е 4,3% от всички европейци. Предвид психическите резултати от COVID-19 световната тревога и меланхолия са се нараснала със забележителните 25% през първата година на пандемията. Вероятно, в този момент това число е още по-високо. Същевременно в подтекста на пандемията от COVID-19 казусът с депресията стана по-актуален от всеки път. Затова лекарите и учените по света го нарекоха „ тихата пандемия “.
В Централна и Източна Европа и балтийските страни повече от 2,4 млн. души страдат от меланхолия. Въпреки, че този брой е висок, депресията постоянно остава скрита, защото за огромна част от популацията проблемите, свързани с психологичното здраве, са обект на стигма. Обобщените данни сочат, че множеството случаи на меланхолия остават без лекуване.
Изследването „ Барометър на депресията “ демонстрира, че е належащо да се влага в грижи.
Десет екипа от специалисти и учени от Централна и Източна Европа и балтийските страни проучиха положението на грижите за депресията в своите страни и показаха главните резултати от своето проучване, систематизирани в обособени отчети „ Барометри на депресията “ за съответните страни, на форума на Globsec 2022 в Братислава.
Методологията на барометъра е създадена от The Health Policy Partnership, организация за проучване на политиките в опазването на здравето, в партньорство с GAMIAN (Глобален алианс на мрежите за поддръжка на хората с психологични заболявания), EUFAMI (Европейска федерация на асоциациите на фамилиите на хора с психологични заболявания) и Европейската психиатрична асоциация.
„ Депресията визира 3,8% от международното население, в това число 5% от възрастните и още по-висок % от хората на възраст над 60 години. Точно както се опитваме да се оправим с пандемията от COVID-19, би трябвало да съсредоточим напъните си да се борим с този възходящ проблем, който визира цялото общество. Време е да действаме “, съобщи Йозеф Шувада, член на изпълнителния съвет на СЗО.
Докладите “Барометър на депресията ” за 10-те страни са част от една по-широкомащабна серия от самостоятелни измерители за оценка на основните национални здравни политики и услуги, обезпечавани за хората с меланхолия в Белгия, Франция, Италия и Румъния.
„ Въпреки очевидната нужда от възстановяване на грижите за психологичното здраве, множеството страни от ЦИЕ и балтийския район изостават в сферата и влагат по-малко средства в съпоставяне от междинното за Европейски Съюз . Професионалният потенциал, както и основаните в общността грижи за хората с максимален риск от меланхолия, също би трябвало да се подобрят ” , съобщи Анна Михалкова, районен координатор на плана „ Барометър на депресията “ в Seesame, обобщавайки главните резултати от проучването.
Интегрираните грижи съставляват здравна система, в която пациентът е в центъра и се поддържат хората с меланхолия през целия им живот. Това е от значително значение за обезпечаване на съответна поддръжка и лекуване. Интегрирането на услугите за психологично здраве и обществено подкрепяне могат да усилят възможностите за сполучливо лекуване на лицата, които са наранени от меланхолия, както и да понижат тежестта на болестта.
Представителите на пациентските организации показаха единодушие със заключенията и ги потвърдиха в общ за района Пациентски меморандум. „ Настояваме провежданите политики по страните, да подобрят интегрираните системи, които се отнасят за грижата за пациентите, както и да се вкара събиране и потребление на данни и ангажиране на пациентите с включване на технологии в грижите. “, съобщи Богдан Добник, шеф на пациентската организация OZARA (Словения).
„ Пациентите с меланхолия и техните фамилии заслужават същия стратегически проект както пациентите с онкологични болести “ , добави Анджей Врсански, шеф на Лигата за психологично здраве, най-голямата представителна организация на потребителите и доставчиците на здравни грижи в областта на психологичното здраве в Словакия.
Политиците поемат ангажимент да слагат депресията в центъра на своето внимание
След десетилетия на незадоволително финансиране на системите за здравни грижи за психологичните болести и продължителни полемики, по отношение на провеждането на промени в тази област, представителите на държавните управления на страните от района са подготвени да слагат депресията на дневен ред.
„ Тъй като тази година Словакия поема председателството на Вишеградската четворка, ние желаеме да създадем грижите за психологичното здраве собствен приоритет и да насърчим към съдействие и рационализиране на здравните системи в целия район и даже оттатък него, “ съобщи Роберт Бабел’а, държавен секретар при Министерството на здравеопазването на Словашката република.
Резултатите от проучването „ Барометър на депресията “, извършено в Чешката република, Словакия, Унгария, Хърватия, Словения, Сърбия, България, Литва, Латвия и Естония, могат да бъдат.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ